5 основни елемента за историите на Сиан
5 основни елемента за историите на Сиан
Blog Article
Забележка: очаква се геомагнитна буря, отслабени и болни хора може да се чувстват зле
Аз разбрах недоумението им и угадих характера на събранието им: от два-три дена се носеше слух, че дякон Левски е в града; това събрание беше свикано или от него, или за него несъмнено.
Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.
АГЕНТСКА МРЕЖА Станете част от нашата агентска мрежа и се възползвайте от предимствата й.
- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.
Може да се почувствате особено вдъхновени да поемете нови проекти...
След малко в хола влезе Христина, усмихна се на двамата и каза:
Само краката му бяха в българска премяна — цървули. Очевидно те бяха италианци, работници по Хиршовата железница, която се строеше тогава, или пък от някоя каменоломница.
Вместо грамада злато баща ми с ужас видя, че изтърсих пред него куп ръкописи с раздирателни поеми и оди!…
И видът на тоя предпазлив другар ставаше още по-тайнствен.
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
Когато пристигна при хана на Трайковича, той го изгледа изпитателно, както и кръчмата му, попипа машинално револвера си, като да се убеди, че е на мястото си в калъфа, па потегли да влезе в хана.
Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, ??????? ?? ???? скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.
Така, невероятните произведения на Елин Пелин завинаги остават в сърцата и паметта на хората. Неговите творби са ценен принос за българската литература.